Аз съм красива. По мой си начин.
Аз съм чаровна, усмихната, умна.
Аз съм момиче, жена, любовница, приятелка.
Аз съм си аз.
Аз съм опора, съветник, рамо, на което да поплачеш. Аз съм тази, която търсиш, когато ти се пие бира, когато искаш да се разходиш, нещо да споделиш или да се похвалиш. На мен звъниш нощем, когато си сам. Мен наричаш с мили имена.
Мен откриваш в малките неща, които срещаш денем.
За мен се сещаш, когато слушаш онази песен. Отново в съзнанието ти аз изплувам, когато чуеш нечий гръмки смях. За мен купуваш пролет клонче люляк от уличната продавачка. Зимата на мен отново ти напомня, а лятото - на моята топлина. Есента сравняваш с настроенията ми цветни и липсват ти, ако съм тъжна или пък мълча. Усмихваш се, когато помислиш си за моите палачинки или за чая, който пия всеки ден. Харесва ти моя идеализъм, макар да се дразниш от наивността ми. Анимации с мен обичаш да гледаш, макар да предпочиташ да си пуснем ужаси или пък екшън. Откриваш чар в това колко пламенно обичам, как готова съм да се раздам, дори да критикуваш прибързаната ми преценка и сляпата ми вяра, че доброто винаги ще победи. Не си доволен от това, че сърцето ми е толкова голямо или пък, че първо чувствам, после мисля, но въпреки това до мен си и готов си да ме защитиш....
За теб съм нищо, но все пак всичко. Всичко, описващо се само от едно легло...
Защо ме виждаш само като тази, с която да прекараш час или пък два в страст, а на сутринта да се завърнеш в живота си толкова удобно подреден? Защо така привлечен си от мен и съществременно отблъснат? Кое по-точно те отдалечава? Защо перфектна казваш, че съм и че ме харесваш, но не за повече от сплитане на плът с теб? Не се ли вписвам в представата ти за жена, съпруга, майка, а само за тази, която може да пази нощем мислите ти надалеч? Аз всичко съм, което някога си искал, а оказвам се недостатъчна за повече от секс...Някак парадоксално ми се струва.
Иронията ти ми идва в повече.
Може би, защото си толкова скромна, имаш ясна самопреценка и мислиш само за другите, но не и за себе си. Заради това ще да е.
ОтговорИзтриванеХм... Или заради това, че съм твърде пряма? ;) Не знам дали съм скромна... Но и не съм сигурна, че напълно вниквам в смисъла на коментара ти, Анонимен. : )
ИзтриванеИ да, трябваше да мине година и половина преди да ти отговоря. :)
анономен ще те нарека адаш тъй като и аз съм анонимен :Д та адаш смятам че можем само да гадаем .. и моето пророчество гласи че всички приятели и познати ги слага от една страна а тя е от другата и ги държи на дистанция докато през това време гледа себе си и нищо друго.. смятам и че колкото и да се отнася добре има достатъчно ясна за себе си цел че да остави "другите" там където са си :) и в такива случаи или тръгваш след нея незнаейки къде ще отидеш или си следваш своите мечти ако имаш такива.. и те така отново груб отново смотан .. както и да е ..
ОтговорИзтриване