Ще бъдеш ли причина

за горчиво вдъхновение

когато,

изплаквайки очите си,

душата ми се лее на листа

ще бъдеш ли причина

за безсънната ми нощ,

когато,

вместо с тебе слети,

сама се взирам в лампата като молец

ще бъдеш ли причина

за безсилие в дните ми

когато телефонът няма да звъни...

А беше ти причина

за щастливо пърхане

на пеперудите,

носещи се из главата и корема ми

И беше ти причина

за дъгата в душата ми,

изпълваща

деня ми със звезди

не знам дали те имам

или нямам

лутам се из лабиринт

но знам - беляза ме,

остави ме

на друг да не принадлежа. 

Погром

И сбърках. 

Направих грешна стъпка и след това -

Погром.

Излишни думи.

Излишни извинения.

Излишна излишност.

И събираната

Векове наред на сила и телешка мнимост

Солена сълза се откърти.

И повлече след себе си масивната стена

От празни обещания 

И кухи надежди.

И пламъкът плах, едва разгорял се

Превърна се бързо в страшна стихия

Огън и вода в едно да се обединят

Не е лесно, но се случва.

И оставят само бледа следа

На някога цъфтяла нива...

В мене е...

Губя центъра си
и пропадам в неизвестна равнина
как може да съм така глупава
и сама да си го причиня
не търся извинения
не искам гръмки думи
нито нечии сладостни слова
искам само малко щастие
Да се вклини във всекидневния живот
Не търся принц - не съм принцеса
но нали дори Жасмина намери своя Аладин
и няма как - ще търся
дори в Библията го пише
Който търси, той намира
Религиозна ли съм?
По-скоро не
макар в сърцето си да нося Бога
А Бог любов е - любовта тогава е в мен?
Но ще се наложи да поспоря
Каква любов, щом центърът го няма.

Косата ми

Казваш, че обичаш жени с дълги коси.

Затова ли мен не ме обичаш?

Казваш, че моята ще порасне.

Тогава ще ме забележиш ли?

Едва ли ще ти е мъчно, когато се случи,

щом не усещаш, че вече ме губиш.

Казвах ти, че имам нужди -

молех, търсех те, говорех.

Всеки път една и съща - 

била съм просто заблудена.

Разсейваш ме за ден, за два, за три,

а после пак е същото - 

май заблуденият си ти.

Сега си несигурен - това ми показваш

Независимо, че упорито убеждаваш,

че само си въобразявам.

Мога ли да чакам с някаква надежда

косата ми по-бързо да те удовлетвори?

Да ме погледнеш със възхита,

да ме погледнеш със любов

и когато пръстите заровиш,

да съм доволна, че доволен си от мен.

Аз ли съм в грешка? Отново!

Как не ми омръзна...

Но защо да се надявам -

моята коса едва ли ще те промени.

По-добре е без да съжалявам

за някой друг да я отрежа.

Обикновено

Зарежи ги тия

възвеличения любовни -

колко съм красива,

как милион звезди ще ми свалиш.

Искам нещо просто да направиш.

Пример? Ето ти, веднага - 

нарежи ми купа с плодове. 

Посрещни ме със усмивка

след дълъг тежък ден

и дай ми глупава наглед причина

за смях, за безгрижие и за почивка -

да забравя всичко с изключение на теб.

Пусни ми филма, който искам

дори за тебе филмът да е "зле".

Остави ме, ако искам да поплача,

и без ирония гушни ме ти.

Без причина картичка ми подари

Остави цветята, нека да живеят

Да имат дивите пчели

от къде прашец да си събират.

С мене градинарствай на балкона

дори досада да намираш

не си мисли, че не те усещам,

но тази твоя жертва значи

Твърде, твърде много, знай.

Подръж ръката ми, докато заспя,

а после гръб ми обърни.

Дори така застанал

да знам, че мой си -

да мога в тебе да се сгуша

да ме приспива аромата на косата ти.

И помни, каквото аз от тебе искам

каквото искаш аз не теб ще дам.