Колко въпросителни имаш ти в своя скайп? В моя са много... Хора, които са ме изтрили. Премахнали са ме от програмата, от живота си. Мога да попитам "защо?" и всеки един от тях да даде поне една причина, която в повечето случаи може би е самодостатъчна.
За някои знам каква е тази причина, за други предполагам, а за трети - нямам представа... Но всеки един въпросителен в скайп в даден момент е бил част от живота ми. Присъствал е, дори и да е било в т. нар. "виртуален свят". Дали по-ярко и силно, дали бледо и едва мъждукащо - това е въпрос на случайности. Важното е друго. Какво е оставило у теб това присъствие - дали те е вдъхновявало и радвало или наскърбявало и наранявало. Дали ти е дало надежда или ти е отнело таква... Дали е било случайност, повлякла със себе си усмивки, или - умишлена размяна на никове?
Каквото и да е било, явно вече е в миналото. И сега остава само въпросителната. Прави ли ти впечатление? Липсва ли ти? Човекът, който стои зад въпросителната. Или само усещането, което оставя тази висяща въпросителна е неприятно?
Как така няма поставени точки, а само поредици от въпросителни?
Въпросителни.
Въпросителни.
Въпросителни.
Отговори, които липсват. Въпроси, които никога не се задават. Мисли, които никога не се показват. Причини, които никога не стават ясни.
А програмата пълни своята виртуална памет с разговори, признания, лъжи, усмивки и сълзи, снимки и музика, за да остане накрая само една задънена улица. С огромна въпросителна, която виси над нея като черен покров. Очаква ли се нещо от теб? Да обърнеш гръб? Или да не обръщаш внимание? Да се блъскаш между въпросителните и да търсиш несъществуващи отговори на незададените им питания? Или на свой ред да ги зачеркнеш и да изчезнат? Все едно никога не са съществували... Защото ако нищо не ти напомня за тях, няма какво да ти припомня и какво е стояло зад тях. Защото спомените са като фотографии - с времето избледняват и, затворени в някой стар, прашен албум, стоят далеч от очите и ума...
Но моите въпросителни остават. Може би съм мазохист по душа. Или просто предпочитам да имам широка перспектива. Макар че въпросителните могат да измъчват. Докато не сложа точка.
Или многоточие...
